Михаил Димов: За да притихне умът, първо трябва да се измори тялото

Нашите тела са изумителни машини. Те могат да компенсират всичко онова, което им причиняваме доста дълго време - несъзнателно, от невежество или безотговорност.

Умовете ни са още по-изумителни машини. Те могат да ни поведат на пътешествие във вселената, да създадат нови реалности, да подчинят дори физическата реалност. За да отключим потенциала на ума си обаче, трябва да притихнем. 

Михаил Димов знае много добре как да потъне в тази лечебна тишина. Той е цветен, креативен, осъзнат, събрал в себе си много интуитивна мъдрост за света и всичко извън него. Нарича удобствата на съвременния свят капани и си мечтае за градове-гори, в които дори дъбовете имат собствени имена, колите пеят, а симбиозата между природата и човека е пълна, съвършена… и на прага да се случи.

Целият разговор на Диана Недкова с Михаил Димов, можете да чуете в канала на подкаста ни “Психология на звука”. 

 

 

Тишинавтика и Театър на сетивата

Как би се представил на нашата аудитория - с какво се занимаваш и какво е да си тишинавт? 

Аз се занимавам от дете с едно нещо – с изкуство. Но изкуство в най-широкия смисъл на думата, защото за мен границите между отделните изкуства са много фиктивни, реално несъществуващи. Така че аз използвам езиците на всички изкуства, практикувам всички изкуства, до които се докосна, и пътувам в посока, в която животът става изкуство, а изкуството – живот.

Аз съм артистичен директор и на един необичаен Театър на сетивата, който работи с всички сетива. За разлика от повечето изкуства – да кажем киното, театъра, живописта или скулптурата – те работят с едно или две сетива.

Театърът на сетивата има възможност и привилегия да работи с всичките пет сетива, което го доближава до ситуацията, в която сме в така наречения реален живот. А ние получаваме информация постоянно от всичките си пет сетива. Работейки с тях, Театърът на сетивата може да разширява живота в най-необичайни посоки.

А тишинавтите са като астронавтите, като космонавтите, като акванафтите. На старогръцки nautēs („навтос“) означава „плавател“, тоест звездоплавател, космоплавател, водоплавател и т.н. – или иначе казано: плавател в тишината. Обикновено сравняваме тишината с океан, а ние сме на повърхността на този океан. Той е бездънен, в него можеш да се спускаш все по-дълбоко и по-дълбоко.

 

 

Институтът за изследване на тишината се дефинира като пространство отвъд думите. Какво значи това? Какво свършва отвъд думите? 

Отвъд думите свършва рационалното, символично възприятие на света, върху което ние закачаме табелки на всички сложни явления.

Ние слагаме една табелка – да кажем „кос“. Нищо повече не знаеш, когато казваш, че е кос, нали? Косът продължава да е същото чудо, но ние спираме дотам.

А когато минем отвъд думите, минаваме отвъд света на табелките и на наричанията. Тогава започваме да навлизаме в света на реалното преживяване – света на малките деца, които още не са сложили табелки, и за тях явленията се възправят като чудо, като нещо напълно ново, удивително, възхитително и смайващо.

Тишината ни дава пространство да търсим кои сме, кои са другите, каква е същността на всичко около нас.

 

Какво значи да притихнеш и как се случва? 

Пътищата са най-различни. Ние сме доста свързани с тялото и всъщност първо трябва да успокоим телата, да ги изморим. Много често медитацията естествено възниква, когато тялото е уморено.

Много от хората, които се занимават с активна физическа дейност или тренировки стигат до едно медитативно състояние, без да го осъзнават и без да го търсят. Това е притихналост.

 

 

Музиката като превозно средство към тишината

Имаме една медитация, която практикуваме всяка седмица вече 22 години. Наричаме я „life circle“, в която използваме музиката като път към притихването. Това е кръг от хора, събран около колекция от музикални инструменти от цял свят – от тибетска купа и детско акордеонче до бас китара и африканска кора. Наистина голяма колекция от най-различни музикални инструменти.

Когато се съберем, първото условие е всички да приемем, че няма да говорим от началото до края. Не е задължително да се свири – може просто да се присъства, някой да слуша музиката, друг да спи, а трети да танцува…

Второто условие е, ако някой може да свири на някой от тези инструменти, знае песни или стилове, да ги остави настрани – да не използва инструмент, на който вече може или знае как се свири.

Поставяме запалена свещ символично в центъра, завъртаме светлината по кръга и всеки се представя с каквото име реши – абсурдно, спонтанно, реално, като звук или дори със собствената си тишина.

След това правим нещо като гранична бразда: пет минути тишина, която ни отделя от света на думите, от света на етикетите. И тръгваме на едно пътуване, в което започваме да комуникираме със звуци. Тук има нещо много интересно – всички можем да бъдем едновременно в режим на предаватели и приематели, защото ти чуваш звука на всеки, а твоят звук го чуват всички. Тоест между нас текат потоци от информация от всеки към всеки едновременно. И ние не само че общуваме, а общуваме в реално време, сътворявайки един звуков поток, който прилича на звукова мандала – все по-хармонична и развиваща се в непредсказуема посока.

Умът следи какво се случва и постепенно този музикален поток, който се образува, преминава през различни вълни и форми, постепенно затихва и в един момент спира. Всеки може да го преживее – пътуването от една тишина до друга тишина. Музиката всъщност е превозното средство.

 

 

Как се постига хармонията между тези хора? 

Това е чудо. Отне ми години, за да повярвам в това чудо. Явно в самата природа на човека има стремеж към хармония.

 

Космическите звуци и градските пътувания в тишина

Според теб има ли извънземни звуци? Какви са звуците на други места при други цивилизации? Приличат ли на нашите звуци? 

Звукът е вибрация. На практика всичко е трептене на различни честоти, а цветовете също са звуци. Хората възприемат изключително малка част от съществуващите вибрации – тесен ни е спектърът. И си представям, че когато съзнанието се разшири и започне да възприема директно отвъд сетивната реалност, тогава това ще е непредставимо за нас – върховно преживяване.

Слава Богу, предстои ни. В някакъв смисъл е неизбежно. По пътя, по който се развива нашият вид, нашата цивилизация върви натам – към място, където достигаме границите на сетивата и се опитваме да надникнем отвъд това, което може да се чуе, отвъд това, което може да се види, отвъд доловимото.

И тук вече започва да идва информация – преживявания, усещания – от невидимия свят, който е много по-голям. Това граничи с мистичното; това са вълнуващи, предстоящи ни неща.

 

Ти имал ли си такива срещи в пътуванията ти, които са ти показали това, което е отвъд? 

Да. Аз имам моя практика. Това са едни тишинавски нощни пътувания, които осъществявам от 15–16-годишен. Тръгвам преди полунощ и се движа из града без конкретна цел – реейки се така свободно, наблюдавайки света, правейки понякога снимки, час след час, отвъд думите.

И тогава, с всяка изминала минута, с всеки изминал час аз ставам все по-малко човешко и все повече космическо същество. Започвам да минавам отвъд табелките и да възприемам информация от всяко съществуващо нещо. Тогава мога да имам идеи, прозрения, видения – абсолютно неочаквани и смайващи.

Всички по-сериозни мистични учения имат практики в тишина и тяхната цел е именно това притихване, разширение на съзнанието, изостряне на чувствителността и отваряне към невидимото.

 

Каза, че пътуванията могат да се осъществят в градска среда. Но от това, което разбрах за теб, Беглика е място, което често посещаваш. Какво се чува на Беглика? 

На Беглика има един фантастичен фестивал, който вече има 14 издания. Той е на едно от най-красивите места, които човешко око може да види на тази планета – изкуствено езеро, язовир високо в планината, в най-мистичната, вълшебна, древна и магична българска планина – Родопите. И там, на един остров, който ние сме нарекли островът на тишинавтите, от девет години правим спектакъл.

Всяка година е на различна част от острова и по различно време. Имали сме два нощни спектакъла, има и спектакли, които наричаме квантови – когато публиката пристига и се пръсва из острова. В същото време има герои, които се скитат из него. Хората се движат по точно определена траектория през 6 минути един след друг и срещат героите един по един.

Ние всъщност заживяваме на острова, ставаме островитяни и тишинавти. Публиката идва с лодка и поема ангажимента от брега до острова, а и на самия остров – да не говори. Могат да говорят чак когато се върнат обратно.

Първата година, когато правихме фестивала, имахме проблеми с транспорта и хората се налагаше да чакат часове наред, докато се върнат. И вместо да се изнервят, те стояха притихнали, гледаха залеза и не бързаха да се връщат в света на думите. Мисля, че всички, които са го преживели, са го запомнили.

 

 

По-лесно ли е всяко следващо притихване? 

Да. И все пак зависи откъде тръгваме, защото светът е много шумен, а шумът работи през телата, тоест, ако тялото има много стрес на физическо равнище, му трябва време да утихне.

А тялото, пак казвам, понякога трябва просто да се умори, или да се наспи, или да се заземи. Човек да походи бос - по трева, по земя. Това също създава условия. 

 

Градовете-гори на бъдещето

Какви са звуците на модерния град, който ти виждаш?

В момента ние сме много отделени от природата – все по-опасно отделени – и нашето завръщане към нея е все по-наложително. Виждам бъдещето в някаква симбиоза между градовете и природата – едни градове-гори, в които дивите животни са добре дошли и се движат по улиците. Чуват се природни звуци, птици. В един наистина модерен град хората живеят с природния цикъл. Те познават ритъма и проявленията на природата.

Дори си представям блокове в гора. На улиците, по тротоарите са посадени дървета, които образуват нещо като сводове, тунели, а по улиците няма автомобили.

Хората се движат или с колела, или с някакви електрически возила, или дори се носят две педи над земята – някак си левитирайки. И всичко е много тихо. Може да има само леки музикални пулсации оттук или оттам. На мен много ми харесват тези нови електрически коли – някои започнаха да „пеят“. И си представям, че хората, които живеят в тези градове, са чувствителни към бързолетите, прилепите или котките, когато са разгонени и „пеят“ в техния сезон. И хората знаят, че след определено време ще се появят котенца, или че това е еди-кой си вятър, може би дори познават определени дървета, които имат собствени имена.

Една такава поетична симбиоза, която същевременно е и високотехнологична. Хората могат да се приберат вкъщи, да си отворят компютъра, да видят какво става, да говорят с някого в Ню Йорк или на някоя космическа база, в подводен град или на Луната. Или пък да общуват със същество от друго измерение, което използва някакво човешко същество за канал…

Предстои ни едно много вълнуващо, артистично, креативно и вълшебно бъдеще – в истинския смисъл на думата.

 

Блиц въпроси: Михаил Димов

Кой е звукът, който те успокоява? 

Нещо като едно дълбоко издишване. 

 

Кой е звукът, който те напряга?

Атавистични звуци – звуци на болка, на голямо напрежение, на някаква система, преди да се скъса. Може да е машина, може да е човек, може да е нещо, което е на ръба да се разпадне.

 

А кой е звукът, който мигновено те кара да се усмихнеш? 

Това е най-хубавият звук на света – детският смях. Няма по-хубаво нещо от това. Той е като ромона на поточе. Толкова е красиво. Няма по-хубава музика от детския смях.

 

Кой е най-дразнещият звук, който не можеш да игнорираш?

Няма по-неприятно нещо от подигравателния, арогантен, защитен, изкуствен смях на пораснали хора. Толкова много го има. Вървиш по улицата, чуваш го и искаш да го игнорираш. Така се смеят най-често мъже.

 

Ако можеше да чуваш само един звук до края на живота си, кой щеше да е той?

Много ми се иска някак си да чуя музиката на сферите – това, което мистиците наричат звукът на космоса. Не съм го чувал, а много бих искал. А иначе – вълните на морето. Морето е ангел. Така че вълните на морето са удари на ангелско сърце, което изпраща любов към цялата вселена.

 

За повече подобно съдържание, можете да последвате подкаста ни и в социалните мрежи:
YouTube
TikTok
Instagram

Повече за Михаил Димов: 
Театър на сетивата 
FB: @sensorytheatresofia 
IG: @sensorytheatresofia